The sea is magic. It excites and brought to the surface the creative longing, hugging the shore and kisses it passionately. For man is difficult to remain indifferent to its delightful charm. The ebbs and flows mark the rhythms of the sea heart. Being on the sea shore we are diving in the harmony of Nature.
Sunday August 28th, 2016 at 10:01 AM |
Мокър пясък и вълни пенливи,
тичам по брега от слънце озарена.
Като омайна самодива – от теб море
завинаги пленена.
И с поглед вперен в дълбините
и в таз вълшебна морска синева.
Очите ми попиват жадно,
неземната ти красота.
Застанала високо на скалите,
омаяна от твоя морски дъх.
А вятъра играе си с косите ми
и гледам те останала без дъх.
Мечтая да се слея със вълните
и да потъна в твойте дълбини.
Не си ли ти морето на мечтите,
което ми нашепва – остани?…
Sunday August 28th, 2016 at 10:21 AM |
Аххххх…Припознавам се в това стихотворение…Морето е винаги в мен…
Sunday August 28th, 2016 at 03:07 PM |
Морето
Морето се обвива с прелестни дантели.
Ах, какви са нежни и сребристо бели!
А пък водорасли… Колко са красиви!
Леко потреперват — балерини живи!
Колко са щастливи, весело се плъзгат
рибките червени, розови и златни!
Как безгрижно, волно, пъргаво се гмуркат
във водите сини, хладни, благодатни.
Там щастливо, плавно, мълчаливо плуват
чудни хубавици — белите медузи.
И трептящо тяло сякаш са обвили
със красиво було и прозрачни блузи.
Петя Дубарова
Sunday August 28th, 2016 at 09:10 PM |
Аз не мога
без твоето лято.
И не мога
без твойто небе.
Ти ми даваш
и обич, и радост.
Аз съм тук.
Посрещни ме, Море!