Спи градът в прегръдка лунна,

прашен, изморен, останал без мечти.

Много мъка, страх, съдба трудна,

безпощадно в него впиват се, боли.

А сънят не е дълбок, спокоен,

тежко, бавно изтъркулва се нощта.

Но на помощ се притичва дъжд пороен,

подарява мигове на свежест сутринта.

В хората извършва се промяна,

стават по-усмихнати, помагащи, добри.

Хаосът отдръпва се, настъпва смяна,

мракът се разсейва, светлина блести.

И градът събужда се, снага изправя,

радва се, трепти за нов живот.

На човека прошка той дава и

забравя за душещия го хомот.

Пламена

+12