Изпитвам приятност, като си спомням за престоя си в село Тешово. Сгушено в пазвата на планината Пирин, разкриващо очарователни за очите гледки, населено с усмихнати хора. Плени ме Природата, погледът ми непрекъснато срещаше великолепни пейзажи. Усещах аромата на диви и градински цветя.
Много от къщите бяха населени и поддържани, чувах гласовете на техните обитатели и на децата играещи навън.
Вървях по тесните улички и се натъкнах на табела посочваща пътя за мандрата и воденицата на селото. Не пропуснах да опитам от прясното тешовско сирене. За пореден път се убедих колко е важно храната да е приготвена с любов и от екологично чисти продукти.
По време на разходката си имах за кратко компания. Следваше ме с охота и проявяваше интерес към фотоапарата.
Минавайки покрай един двор се заплеснах по лилавите цветя. Лилавото неустоимо ме привлече…
Но бях още по – привлечена от очите и лицето на Елена. То грееше, разкриваше една благост и доброта. Двете взаимно си допаднахме и това се усещаше в начина ни на общуване.
Запознах се и с Георги, с когото споделяхме страстта си към фотографията.
Получих и подарък – току що набрани градински домати. Изпитвам благодарност към човека зарадвал ме с този жест.
След срещата си с тези мили хора се изкачих на хълма с новопостроения параклис. Местоположението му бе избрано безпогрешно.
Настъпи време за тръгване. Стрелките на часовника ми напомниха за това. Тръгнах си, а в мен остана радостта от преживяното. Следите на човечност и сърдечност, които срещнах тук няма да избледнеят…
07.09.2014 at 23:10 |
Много истинско…
21.09.2014 at 15:41 |
БЛАГОДАРЯ!!!
22.02.2017 at 19:27 |
Интересный блог интересной информации обо всем интересном
Личный блог
Смотрите сами:))