Не спирам да се възторгвам от красотата на Природата. Срещам я при всяка своя стъпка. Вървя в снега и изпитвам неописуемо въодушевление. Усещам под краката си пръхкавия сняг. Разпръсква се и сякаш ме приветства. Поздравяваме се и носим радостта от срещата ни. Споделена и истинска е. Наблюдавам изящните снежинки. Танцуват по възхитителен начин. Протягам ръце, за да ги докосна. Мокрят лицето ми, усещам нежната им ласка. Мирише на чисто и горска свежест. Притихнала съзерцавам това бяло съвършенство. Девствено и недокоснато, неповторимо и красиво. В душата ми е меко и пухкаво. Бяла медитация…
30.10.2014 at 10:48 |
Зимата е любим мой сезон! 🙂
30.10.2014 at 10:55 |
Amazing